Предлагаме ви отговора на Валентин Дишев на въпроса „Какво е мястото на мълчанието в поезията?“, даден в рамките на занятията в Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“:
Мълчанието в поезията?
Етикет: Валентин Дишев
Ние съм
Един разговор на Александър Христов и Валентин Дишев в „Близък прочит“, който постави началото на идеята срещите в „Близък прочит“ да станат част от програмата на обсъжданията, на дискусиите в „Школата – следваща стъпка“. Разговорът е за книгата „Янус“, но питанията и отговорите им въплъщават голяма част от „философията“ на Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“, онези ключови виждания за литературата, поезията и света, които задават визията на хоризонта на Школата. Предлагаме ви, в края на пътуването на и чрез това нейно издание, да изгледате отново този разговор и се вслушате в казаното:
Прелюд (кръг, среща 2)
„Между александрийските филолози и модерните филолози стои все същата любов към бавно и предано четене, към каталогизиране и преизмисляне на близкото и по-далечно минало, към потъване във винаги фрагментарното писмено наследство от папируси, от пергаменти, от печатни и дигитални книги ведно с тяхното обживяване в неспокойния хоризонт на настоящето. Мярата на филолога изисква да бъде поне в две времена или поне в две среди едновременно, така че тя е служене едновременно на минимум два контекста, на минимум два езика – независимо дали това ще бъде динамиката на древно-и-модерно; класическо-и-християнско; канонично-и-периферно или между античните-и-национални литератури и езици. Филологията е работа с хетерогенни редове. В самата идея за сравнително литературознание вече е налично признанието, че има нещо несъпоставимо, нещо непреводимо, нещо радикално несводимо до наличните матрици. Съзнанието за този разрив на времена, контексти, езици изисква на мястото на прекъсване да се създаде връзка и контакт като „плод на изобретателство (Erfindung), фокусничество, майсторлък (Kunststuck)”, казва Мишел Фуко (в М. Фуко, „Ницше, генеалогия, история“, Генеалогия на модерността, съст. и прев. от френски Вл. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 118.)
.
Затова сега ще ви предложа един „фокус”. Една лекция, в която няма и дума за литература, писане, авторство, филология и литературазнание – нито дума за всичко онова, което се очаква да е „предмет” на нашите срещи, мотивирани от интереса към писането… Но вероятно в нея ще разпознаете неща, които вече сте чували, ще трепне споменът, че някои „описания” вече сте чули от мен, но „приложени” върху други „предмети”… И целият фокус е именно в това – в усилието да видим и признаем взаимовръзки, които често са невидими, често – отричани… усилието да намерим отговора на въпроса защо са невидими (и отричани), усилието да разберем какво може да ни каже всичко това за „човешкото”… (а нали то е един „неизменните” хоризонти, през които се строи всеки модерен разказ за литературата, за писането и творчеството)
Изслушахте ли? Сега – моля – прочетете това:
Continue reading „Прелюд (кръг, среща 2)“Как да станем самите ние…
Това е въпросът, озвучен от Марин Бодаков, който е нишката, с която наплитаме това, което искаме да кажем на слушателите. Да го кажем с Марин Бодаков и Аксиния Михайлова за литературата, за поезията, но и с надеждата, че казаното изрича неща важни и смислени и за „процеса“, наричан „живот“…
Чуйте – във формата „Страници/502“, част от подготовката за старта на новия ни подкаст – онова, което неизменно присъства в заниманията на Школата, озвучено с гласовете на различни обични автори и хора:
Continue reading „Как да станем самите ние…“