Мълчанието в поезията?

Предлагаме ви отговора на Валентин Дишев на въпроса „Какво е мястото на мълчанието в поезията?“, даден в рамките на занятията в Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“:

Continue reading „Мълчанието в поезията?“ →

Ние съм

Един разговор на Александър Христов и Валентин Дишев в „Близък прочит“, който постави началото на идеята срещите в „Близък прочит“ да станат част от програмата на обсъжданията, на дискусиите в „Школата – следваща стъпка“. Разговорът е за книгата „Янус“, но питанията и отговорите им въплъщават голяма част от „философията“ на Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“, онези ключови виждания за литературата, поезията и света, които задават визията на хоризонта на Школата. Предлагаме ви, в края на пътуването на и чрез това нейно издание, да изгледате отново този разговор и се вслушате в казаното:

Continue reading „Ние съм“ →

Жест/2

„Паметта и литературата са двата кита, които ме интересуват“, казва Георги Господинов в този разговор, част и от програмата на „Школата – следваща стъпка“:

Continue reading „Жест/2“ →

Метаморфите на човешкото

Школа за литература и хуманитаристика „Глоси”

Модул 3 – „Хуманитаристика: метаморфите на „човешкото“ – част 1

Сега ви предлагам да изслушате около час мои думи

Continue reading „Метаморфите на човешкото“ →

Марин Бодаков: Ако няма уязвимост, няма поезия

Предлагаме ви да съпреживеете едно занимание в „Школа за хуманитаристика „Глоси“, проведено от незабравимия Марин Бодаков. Това занимание и акценти от него, от казаното от Марин, знаете, и днес, в „Школата – следваща стъпка“, са ключови в някои от пътуванията ни заедно:

Continue reading „Марин Бодаков: Ако няма уязвимост, няма поезия“ →

Жест/31

Предлагаме ви още един от важните езикови и личностно-житейски жестове, в които се вглеждаме в заниманията си в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – слушаме Елин Рахнев:

Continue reading „Жест/31“ →

Галина Николова: Имаме тази способност да редактираме нашия вътрешен монолог

Предлагаме ви да обсъдим в наше занимание думи на Галина Николова, изречени по повод нейната последна засега книга „Въображаеми градини„:


Continue reading „Галина Николова: Имаме тази способност да редактираме нашия вътрешен монолог“ →