„Да бъдеш искрен“ в изкуството не означава нищо. В изкуството искреността не е индулгенция, а присъда. Да бъдеш просто – дори и с уговорката „докрай“ –- искрен, означава да изговориш моментното виждане на съдържанието си. Да го изговориш иззад всички завеси, маски, условности, вместо да ги разкъсаш, отхвърлиш, разобличиш.
Изкуството започва, когато си безжалостен със своята искреност. Когато успееш да се отдалечиш от нея, от себе си и надзърнеш зад воалите. Без да присвиваш очи – нито от умиление, нито с желание да размиеш образа, за да не реже сетивата ти. Изкуството започва не когато се изговориш докрай, а когато си тръгнеш от своята крайност. Когато осъзнаеш (или направиш видима „инстинктивно“ истинската история на своето „аз“) своята произведеност от света, който живееш, приласкаеш митовете му/си и им се присмееш или поклониш, като на – вече – чужди и „външни“ (има време да живееш в тях – цялото време на твоя живот… Но времето на изкуството не е за живеене, то е за създаване на живот. И време).
Само вече „отвън“ можеш да изговориш цялото съдържимо „вътре“. И не – не е лесно. Често боли. Но е възможно. Поне опитът е възможен.
[…] през „пролуката“ се изговаря „аз“-а – безжалостно разголен, (без автоеротика и самолюбуване, което не значи без обич – просто с отказ изкуството да бъде шлифер в парка) без предпазни въжета и уговорки, надзъртайки – именно чрез „външната“ гледна точка – във всичките му затъмнени ъгълчета… Говори не саморазголващото се аз, а пластиката на неговия дух и „тяло“, извайвани от времето. Гласът се ражда от нея, но се подлага на изпитание в пролуката на отчуждението. Акустиката на историята, на многогодишното живеене в търсене на начина, по който е било създадено „човешкото“, променяло се е – всеки път обявявайки моментното си самоизговаряне и лице за говорители на „вечността“ – полагало е пред себе си свят, приютявало се е в него, за да го разруши и създаде отново – тази акустика решава кои „фрази“ ще заглъхнат и кои ще имат правото да настояват да бъдат чути…”.
(фрагмент от лекция в Школата…)
Публикацията е част от програмата на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022, подкрепена от програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“.