Как мислите – защо Цочо Бояджиев, великолепен философ и историк на философията, не философства в своята прекрасна поезия?
Не използвайте в поезията си философски понятия и теми, не ги превръщайте във философеми – никога видимо.
В 99,99% от случаите, в които някой го прави, наистина знаещите виждат безкрайно ясно, че някой говори за нещо, което не разбира, което не познава, не знае. Дори и да знаете, да сте вложили десетилетия в образоване и мислене – не го правете:
„Поетът говори не за това, което знае или вече е, а за неговите граници. Поезията е глас от границата на познатото”.
И – моля ви – не „осъщностявайте”. Не разхвърляйте с неистовия възторг на неофити „главни букви” за начало на думите, с надеждата, че ще уловите и зафиксирате на хартията особената важност, битийност, значимост на вашия прочит (за насилственото смислотворене чрез насилствено „субстантивиране“ вече говорихме). Главната буква е за друго. Подчертаването на значимост чрез „рисуване” на високото е битов прочит, а не битиен.
И избягвайте „посочванията” – опитвайте се да минимизирате употребата на „важни”, „поетически” думички като „любов”, „луна”, „живот”, „самота” и още, и още (да, там е и „смисъл”, да не говорим за лебеди, пеперуди, миди, изгреви, полети и т.н.). Не, не казвам да не ги употребявате – казвам да не разчитате, че те правят видими вашите светове (правят видими обикновено само вашите и общите навици), не разчитайте, че ако в текста присъства думата „любов”, то и самата любов е там. Още по-малко – вашата.
Не сочете с пръст към мислите, състоянията, преживяванията – напишете текста така, че те да живеят във и чрез него, напишете го така, че читателят да може да преживее, почувства, вкуси, чуе, премисли именно вашето живеене, неговата уникалност (и евентуално да ги избере за свои)…
П.П. Веднъж казаха на Цочо Бояджиев „Вашата фотография е толкова философски меланхолична!”. „Философията оставям за трактатите, меланхолията – за поезията” – отговори Цочо.
Публикацията е част от програмата на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022, подкрепена от програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“.