Днес искаме да обърнем погледа ви към манифеста на „Парковото поколение“, огласен по време на първия Барифест. Ето го:
Паркът идва!
Чели сме ги всякакви – реалисти, символисти, дадаисти, футуристи, диаболисти, авангардисти, модернисти от общ характер, комунисти, обективисти, фантасти, хипита, битници и разнообразни алтернативници, да не говорим за постмодернистите. Познаваме бързата и бавната литература, мъжкарското и женското писане, идеологическата и алегорическата употреба на думите. В парка влизат шарени поетики, но от него не излиза никакъв „изъм”. Не съществува концепция, обхващаща целия парк. Паркът е хетерогенен, многогласен и пъстър. В него всички са добре дошли, макар не всички да са добре заварили. А скоростта на писане и четене зависи от скоростта на погледа, от скоростта на мислите. В парка можеш и да спортуваш активно, и пасивно да релаксираш. Паркът не е структура, а състояние.
Паркът идва!
Съвременната литература се прави от съвременни хора за съвременни хора. Съвременната литература произхожда от големия град, познава го, обича го и копнее за него. Тя не изрича бягството, а толерантността. Тя си вре носа из задните дворове и панелните комплекси, влиза в полуразпаднали се сгради и заговаря странните типове, които се подпират по кьошетата. Тя не се гнуси от новите стъклени билдинги и не се бои от виртуалното общуване. Тя може да е cool, може и да е ретро. Защото общият език не се определя от еднаквите думи, а от сходния светоглед. Общият език предполага общуване и отваряне към света. Паркът е споделен език. Паркът не е поетика, а практика.
Паркът идва!
Има времена, когато авторът удобно се крие зад написаното, когато никой не го спира по улицата, за да му дава идеи за разкази, когато снимката и биографията му на задната корица нямат значение. Има и времена, в които фигурата на писателя се извисява като митично чудовище над простосмъртните, поради усилието непрекъснато да удържа и пресъздава света. Има времена, когато да влезеш в определено кафене е също толкова важно, колкото да публикуваш в определено списание. Има времена, когато писателят е текстът; това са времената на персонализма.
Такова е нашето време.
В такива времена не можеш да си позволиш да бъдеш литератор между другото. Не е добре творецът да се взима прекалено на сериозно, но още по-зле е да не взима насериозно писането си, писателското си битие, отношенията си с изкуството. Писането не е нещо, което се случва между сериала по телевизията и миенето на зъбите преди лягане. Не можеш да си писател по съвместителство, само в свободното си време, независимо с какво си изкарваш хляба и пиенето. Паркът не е поза, а позиция.
Паркът идва!
Мнозина тръгват да търсят себе си по света: втурват се да погълнат цялата ерудиция, финес и ирония на Запада, с труд усвояват стоическата мощ на Севера, опияняват се до оглупяване от екзотиката на Юга или потъват в мистичните изпитания на Изтока. Други вдигат здрава ограда, затварят плътно вратите и прозорците, и се вторачват в пъпа си, надявайки се от там да покълне първичната истина. Но паркът не е нито парник, нито резерват. Той не е нито бягство към природата, нито бягство от нея. В него са еднакво неуместни презастрояването и екоекстремизмът. Паркът не настоява за избор между природата и културата, защото е възможен само в благодатната почва между двете. Паркът не е посока, а пътека.
Паркът идва!
Казват, че днес всеки пише, а никой не чете. Опитват се да изкарат „младите” от скайпа и фейсбука, за да ги натикат в библиотеките. Спорят дали екранизацията убива романа, дали мишката е изгризала книжката, дали образът е заключил устните на словото. Градят грамадни стратегии за приласкаване на читателя и възкресяване на книжното тяло. Но литературата не е букви върху хартия. Поезията е невъзможна без особения ракурс. Добрата история възпламенява всички сетива. Паркът приютява с еднаква грижа поетите и жонгльорите, майсторите на разказа и майсторите на графити, драматурзите, сценаристите, артистите, режисьорите, операторите, фотографиите и художниците. Паркът е диалог. В парка се ходи с отворени очи и отворено въображение. Паркът е мястото на свободната воля и на творческата свобода. Паркът не е изкушение, а изкуство.
Па’йте се! Паркът идва!
Ясен Василев
Мирослав Христов
Мина Стоянова
Мартин Колев
Луиза Китар
Лора Шумкова
Иван Димитров
Бари
и приятели
…
А сега важното: изминаха 13 години от този проглас:
(запис от „Събитието 8“, част от програмата на НЛФ „Глоси“, състояло се на 4 май 2010 г.)
Тази публикация можеше да бъде озаглавена „Колко е важно да бъдеш свободен“, но и „Колко е важно младите да не порастват“, или „Важно ли е младите да не се уморяват да бъдат млади“… Можеше да се нарече по още десетки начини. 13 години по-късно. Днес я предлагаме като част от онова, за което Школата предлага да мислим, да обсъждаме, да говорим, да се учим да разбираме по-добре себе си и „историята“. Включително и чрез тази история.
…
Първата публикация на манифеста е в „Кръстопът“, а първата публикация на звуковия файл е в DICTUM. Пак там можете да чуете и запис на разговор с Лора Шумкова и Ясен Василев за манифеста и „Парковото поколение“. В „Кръстопът“ има и още информация за „Събитието 8“.
А 13 години по-късно…
…
