Предлагаме ви документален видеозапис от гостуването на Антонина Георгиева в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“, подкрепен за второто полугодие на 2023 г. от Програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново, резултатите от който, срещите и дискусиите в него, са част и от програмата на тазгодишните занятия в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (реализирани с подкрепата на програма „Творческо развитие“ – 2022 на НФК):
Етикет: Програма Творческо развитие
Жест/32
Предлагаме ви още един от важните езикови и личностно-житейски жестове, в които се вглеждаме в заниманията си в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – слушаме Христо Карастоянов:
Жест/2
„Паметта и литературата са двата кита, които ме интересуват“, казва Георги Господинов в този разговор, част и от програмата на „Школата – следваща стъпка“:
За препинателните знаци и други „вечности“
“ […] До XV в. голямо количество от текстовете са се писали без разстояния между отделните думи и без препинателни знаци.
Точката се е появила през 1480 г., запетаята – през 1520 г., а по-късно – точка и запетайка (която всъщност в началото се е използвала и като въпросителен знак).
Следващите знаци, които са се появили, са „въпросителен“ и „удивителен“.
В Граматиката на Мелетий Смотрицки (1619 г.) за първи път се появяват кръглите скоби.
Към края на XVIII в. в употреба влизат и знаци като тире (за първи път го въвежда руският историк и писател Николай Карамзин), кавички и многоточие. […]“.
Continue reading „За препинателните знаци и други „вечности““Метаморфите на човешкото
Школа за литература и хуманитаристика „Глоси”
Модул 3 – „Хуманитаристика: метаморфите на „човешкото“ – част 1
Сега ви предлагам да изслушате около час мои думи
Защо не всичко е вече изчезнало и защо трябва да умираме
Предлагаме ви връзки към два текста, обсъждани по време на занятията в „Школата – следваща стъпка“.
Жан Бодрияр: „Защо не всичко е вече изчеднало?„.
Разговор с Линда Грегърсън: „Защо трябва да умираме?„.
Continue reading „Защо не всичко е вече изчезнало и защо трябва да умираме“Как възникват „общите места“?
Ако вече сте чули вчерашния архивен запис от гостуването на Марин Бодаков като гост-лектор в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (можете да го чуете и сега – записът е съкратен спрямо този 1 ч. и 45 минути съвместна работа с Марин Бодаков, но съкращението е само за сметка на „празните” моменти, без глас, в които участниците пишеха, както и чрез изрязването на някои по-дълги паузи… на финала отсъства и една история, споделена от М. Бодаков – превърната от Й. Белева в прекрасен разказ, но тя е „бонус” за участниците в „присъствената форма 
), то ето как интегрираме това гостуване в модулите на „Школата – следваща стъпка“:
Имате поне два варианта:
Continue reading „Как възникват „общите места“?“Марин Бодаков: Ако няма уязвимост, няма поезия
Предлагаме ви да съпреживеете едно занимание в „Школа за хуманитаристика „Глоси“, проведено от незабравимия Марин Бодаков. Това занимание и акценти от него, от казаното от Марин, знаете, и днес, в „Школата – следваща стъпка“, са ключови в някои от пътуванията ни заедно:
Даница Христова в „Близък прочит“
Предлагаме ви документален видеозапис от гостуването на Даница Христова в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“, подкрепен за второто полугодие на 2023 г. от Програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново, резултатите от който, срещите и дискусиите в него, са част и от програмата на тазгодишните занятия в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (реализирани с подкрепата на програма „Творческо развитие“ – 2022 на НФК):
Чарлз Симич: Това, което пишеш, е чернова
Припомняме това, което обсъждахме на една от нашите срещи в Школата – Чарлз Симич за писането и поезията (споделено в лична кореспонденция с Пейчо Кънев):
„Не казвай на читателя онова, което той вече знае за живота.
Не си мисли, че само ти си този, който е страдал.
Не бъди многословен.
Употребата на образи, сравнения и метафори карат стихотворенията да се свиват. Затвори очи и остави на въображението да те ръководи.
Казвай на глас думите, които пишеш и остави на слуха си да ти каже коя е следващата дума.
Това, което пишеш, е чернова, която ще има нужда от допълнително поправяне, може би месеци, дори и години на поправяне.
Continue reading „Чарлз Симич: Това, което пишеш, е чернова“