Преди да дам линка към записа, който искам да чуете,, ще ви цитирам фрагменти от статия на един от любимите ми (и най-важни за собственото ми развитие, вероятно най-важния) философи: Мераб Константинович Мамардашвили (преводът е мой: В.Д.):
„[…] в ХХ век ясно разбраха старата истина, че романът, текстът е нещо такова, в лоното на което за първи път се ражда и авторът на този текст като личност и като жив човек, и той не предшества като „зъл” или „добър” чичко своето послание. В този смисъл се оказа, че литературата, най-общо, не е външна „притурка” към живота (развлекателна или поучителна), и че преди текста не съществува никакво послание, с което писателят би могъл да се обърне към читателите. А това, което той е написал, е лоното, в което той за първи път е станал действително „Аз”, в това число се е освободил от нещо и е изминал някакъв път чрез текста. Моето свидетелство не е известно на самия мен преди книгата. Пък и животът си не съм реализирал…
Continue reading „Книгите, идеите и думите не са фетиши“ →