За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя.
…
Любовта и смъртта са фундаменталното вдъхновение на всички мои творби. Това е едновременно вдъхновение, но и отчаяние, защото се страхувам, че отвъд няма нищо. Но непрекъснато се боря да открия нещо, което ще ме убеди, че в края на краищата оттатък има нещичко, все пак. Това, което дава надежда, е разбирането, че ние познаваме 5 % от Вселената, 95% от нея е непозната. За мен това колко малко знаем всъщност е голямо успокоение. В същото време е толкова плашещо, че си въобразяваме, че знаем толкова много. Мислим си, че знаем едва ли не отговорите на всичко. Но ние сме просто начинаещи в тази Вселена. Има толкова за научаване. Дано имаме възможността да научим повече.
(фрагменти от споделеното с нас – очаквайте продължение и аудио)
Публикацията е част от програмата на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022, подкрепена от програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“.