„Поезията е защитник на езика. Владее законите му, нарушава ги, за да продължават и той, и тя. Преодолява загражденията, проветрява пространствата му, пуска на воля неговата неизчерпаемост. Поезията е спасител на думи: стари и старинни, захабявани или пренебрегвани – стъпва в следите им, намира ги за нов живот. Драска върху речниците. Заема се да спасява и неща без думи, проскубани и изчезващи тъжни животни. Когато свободите се смаляват – а те се смаляват всеки ден – Свободата на Поезията расте. От възхвала, както и от защита, Поезията няма нужда. Тя е възхвала и защита.“ (от нейната „Апология на поезията“, писана по повод наградата „Николай Кънчев“).
Пълния текст можете да прочетете в https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/24327
В „Кръстопът“ можете да прочетете и чуете още от и за Екатерина Йосифова: https://crosspoint.mediabg.eu/?s=%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B0&searchsubmit=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8
Публикацията е част от програмата на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022, подкрепена от програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“.