(в лична кореспонденция с Пейчо Кънев)
Не казвай на читателя онова, което той вече знае за живота.
Не си мисли, че само ти си този, който е страдал.
Не бъди многословен.
Употребата на образи, сравнения и метафори карат стихотворенията да се свиват. Затвори очи и остави на въображението да те ръководи.
Казвай на глас думите, които пишеш и остави на слуха си да ти каже коя е следващата дума.
Това, което пишеш, е чернова, която ще има нужда от допълнително поправяне, може би месеци, дори и години на поправяне.
Помни, стихотворението е машина на времето, която строиш, превозно средство, което ще позволи на някой да пътува в собственото си съзнание, затова не се изненадвай, ако ти отнеме известно време, докато накараш всички части на двигателя да работят както трябва.
Публикацията е част от програмата на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022, подкрепена от програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“.
„Цитирайки другите, цитираме себе си.“ — Хулио Кортасар