Точно преди година сме чели, слушали и обсъждали в „Школата – следваща стъпка“ серия от въпроси и отговори (можете да си ги припомните).
Днешната ми кратка бележка: не забравяйте дуендето, не забравяйте, че поезията е канте хондо.
“Съвременната поезия е проза
както и това стихотворение
Прелиствам една велика антология
на съвременната поезия
и „величавият глас вътре в нас“
звучи у нас най-вече
с гласа на прозата
в типографията на поезията
което не значи, че е прозаичен
което не значи, че няма дълбини
което не значи, че е мъртъв, или че умира,
че не е изящен, че не е красив,
че не е добре написан, че не е забавен
Съвсем жив си е
много добре написана, прекрасно написана
изящна жива проза
проза, която се възправя без патериците
на пунктуацията
проза, чийто синтаксис е толкова ясен,
че може да се изпише върху цялата страница
в отворени форми и отворени пространства
и да си остане все така ясна,
близка до сърцето проза
в типографията на поезията
(поетичния и прозаичния интелект
участват в маскарад, всеки преоблечен в дрехите на другия)
Повечето съвременна поезия е проза, защото
тя крачи по страницата
като старец из градски парк
И когато обхождат нашите прозаични здания
в годината три хиляди и първа
навярно ще се обръщат назад, ще се чудят,
на тази странна епоха,
която e накарала поезията да крачи в прозаични ритми
и e нарекла това поезия
Повечето съвременна поезия е проза, защото
тя няма duende
няма душа, нито тъмна песен,
няма страстен напев
Като съвременната скулптура
тя обожава бетона
Като минималистичното изкуство
тя смалява емоцията
в полза на недоизказана ирония
и намекната мощ –
И колко често днешната поезия
се извисява над средното морско равнище,
над тъмната равнина,
където образовани армии
маршируват денем?
Езра Паунд някога изрази мнението,
че само в епоха на упадък
поезията отделя себе си от музиката
и така свършва светът –
не с песен, а с хленч.
(Лорънс Фърлингети, превод Манол Пейков, 2011)
Не чуруликайте познатите напеви – не искайте, дори за миг, песента ви да е лесно разпознавема, припозната и приласкана: дори напевът на морето не повтаря своя ритъм… Просто не забравяйте, че пеенето трябва да е канте хондо, трябва да е дълбоко. Тогава ще се намери кой да го чуе.
