Няколко акцента от казаното от Фристо Фотев, които използвахме в „Школата – следваща стъпка“ в модула ни Magister Dixit:
„Това, което ще направя, ще прилича на мен… Тестовете сами се правят в мен… Сега ще излезе един текст… От юношеските години не съм изпитвал такова удоволствие – да позволиш, без никакво насилие, нещата сами да се правят, думите да се правят в теб. Нещо, което много прилича на твоя автентичен живот. Личен живот, нещо, което се създава в тоя миг, нещо, в което присъства мига на съзиданието. Тоя творчески, истински творчески момент, който не е възможно да не отекне в хората, които са с мен и срещу мен.“.
Разказвал съм ви спомена, споделен ми от Георги Каприев:
„На сутринта, както почти всеки ден, отидохме при Христо. Беше видимо недоспал, но и нетърпелив:
– Слушайте какво написах тази нощ – и започна:
Кълна се пред лицето на Дактила,
на Калиакра в грозния прибой,
спасителя се давеше — със сила,
със страшна сила давеше се той.
Той — музика от мускули и стави.
Роденият под знака на Лъва,
не вярваше — о, Боже, — че се дави,
самите ний се вярвахме в това.
Но давеше се той. С полупечални
движения в пенливия прибой,
пред всички нас тълпа потенциални
удавници… Ах, давеше се той
красиво… Без да вярва, че умира.
Прибоя за минута го срази.
(И лятото — финала му — Елвира
заплака с аркансилови сълзи.)
До дъно той душите развълнува.
Как гледахме ний в празния прибой.
Какво, че той не знаеше да плува?
Ний вярвахме, че ни спасява той.
Слушахме зяпнали (за нас звучеше като откровение… И ние, и толкова още след нас четяха стихотворението през политически прочит, вдъхновяващ прочит, а Христо отричаше ,упорито)… А той ни погледна и попита:
– абе момчета, какво е това „аркансил“.
Това беше Христо – езикът се изговаряше чрез него.“.
Предлагаме ви да чуете и как Христо Фотев чете „Не питай къде е морето, което лети“
(изтеглете от https://mediabg.eu/Fotev-Ne-pitai-moreto-01-06-1982.mp3, ако използвате мобилно устройство и плейърът не работи)
