Сега ви предлагам най-напред да изслушате един прочит на „Маргьорит (и други регистри)”:
Ето и задачата: „Пишете през състояние“ – пишете през състоянието, в което сте в момента. Не е важно, не е необходимо да пишете „за“, „през“ или „по повод“ чутото: просто пишете през и за това, което чувате в себе си точно в този миг…
Ето и нейното „развитие”. Него вероятно трябва да „изпълните“ няколко дни (или поне няколко часа) по-късно…
Предлагам ви да чуете още един прочит на „Маргьорит (и други регистри)“ (наричам точно тези прочити „изричане“), в който звучат същите стихове, които вече сте чули, а някои от вас – и чели… Но… тук те са подредени по съвършено различен начин: условно го наричам „по вертикали“ – четат се един след друг отделните „гласове“ (хор, проглас, отглас, ехо… и т.н.)… Ще видите как „подреждането“ от съвсем същите стихове „произвежда“ съвършено различна книга…
И се надявам, че това ще ви помогне да си зададете много въпроси и намерите свои отговори на тях… Надявам се, че ще се замислите и върху това, че вече имате „оръжията“, позволяващи ви да „разчитате“ такива сложни „архитектоники“, като тази на „Маргьорит…“, че вече имате всичко, което да ви позволява да взимате от такива книги, онова, което те реално могат да ви дадат – имате тези сетива (или можете да ги имате, ако сте преминали през всички „стъпки“, които съвместната ни работа ви предложи дотук…)
Сега – след като сте го чули (освен вече казаното – като „проект“, по който можете да изберете да работите): „Пишете през състоянието си“…
А после: сравнете написаното след изслушването на двата „прочита“ (двете части на задачата) и… помислете.
