“ […] До XV в. голямо количество от текстовете са се писали без разстояния между отделните думи и без препинателни знаци.
Точката се е появила през 1480 г., запетаята – през 1520 г., а по-късно – точка и запетайка (която всъщност в началото се е използвала и като въпросителен знак).
Следващите знаци, които са се появили, са „въпросителен“ и „удивителен“.
В Граматиката на Мелетий Смотрицки (1619 г.) за първи път се появяват кръглите скоби.
Към края на XVIII в. в употреба влизат и знаци като тире (за първи път го въвежда руският историк и писател Николай Карамзин), кавички и многоточие. […]“.
„Между александрийските филолози и модерните филолози стои все същата любов към бавно и предано четене, към каталогизиране и преизмисляне на близкото и по-далечно минало, към потъване във винаги фрагментарното писмено наследство от папируси, от пергаменти, от печатни и дигитални книги ведно с тяхното обживяване в неспокойния хоризонт на настоящето. Мярата на филолога изисква да бъде поне в две времена или поне в две среди едновременно, така че тя е служене едновременно на минимум два контекста, на минимум два езика – независимо дали това ще бъде динамиката на древно-и-модерно; класическо-и-християнско; канонично-и-периферно или между античните-и-национални литератури и езици. Филологията е работа с хетерогенни редове. В самата идея за сравнително литературознание вече е налично признанието, че има нещо несъпоставимо, нещо непреводимо, нещо радикално несводимо до наличните матрици. Съзнанието за този разрив на времена, контексти, езици изисква на мястото на прекъсване да се създаде връзка и контакт като „плод на изобретателство (Erfindung), фокусничество, майсторлък (Kunststuck)”, казва Мишел Фуко (в М. Фуко, „Ницше, генеалогия, история“, Генеалогия на модерността, съст. и прев. от френски Вл. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 118.)
.
Затова сега ще ви предложа един „фокус”. Една лекция, в която няма и дума за литература, писане, авторство, филология и литературазнание – нито дума за всичко онова, което се очаква да е „предмет” на нашите срещи, мотивирани от интереса към писането… Но вероятно в нея ще разпознаете неща, които вече сте чували, ще трепне споменът, че някои „описания” вече сте чули от мен, но „приложени” върху други „предмети”… И целият фокус е именно в това – в усилието да видим и признаем взаимовръзки, които често са невидими, често – отричани… усилието да намерим отговора на въпроса защо са невидими (и отричани), усилието да разберем какво може да ни каже всичко това за „човешкото”… (а нали то е един „неизменните” хоризонти, през които се строи всеки модерен разказ за литературата, за писането и творчеството)
Предлагаме ви още един фрагмент от модула Magister Dixit, чрез който в „Школата – следваща стъпка“ се вслушваме в гласовете на знакови автори, за да осмислим, коментираме и обсъждаме ключови моменти от техните виждания за творчеството им.
Днес – Христо Фотев:
Запис от 23.03.1994 г.
(ако използвате мобилно устройство и плейърът не сработва, използвайте този линк: https://mediabg.eu/Fotev-ezikut-nenasilie-23-03-1994.mp3)
Ако вече сте чули вчерашния архивен запис от гостуването на Марин Бодаков като гост-лектор в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (можете да го чуете и сега – записът е съкратен спрямо този 1 ч. и 45 минути съвместна работа с Марин Бодаков, но съкращението е само за сметка на „празните” моменти, без глас, в които участниците пишеха, както и чрез изрязването на някои по-дълги паузи… на финала отсъства и една история, споделена от М. Бодаков – превърната от Й. Белева в прекрасен разказ, но тя е „бонус” за участниците в „присъствената форма ), то ето как интегрираме това гостуване в модулите на „Школата – следваща стъпка“:
Предлагаме ви да съпреживеете едно занимание в „Школа за хуманитаристика „Глоси“, проведено от незабравимия Марин Бодаков. Това занимание и акценти от него, от казаното от Марин, знаете, и днес, в „Школата – следваща стъпка“, са ключови в някои от пътуванията ни заедно:
Предлагаме ви документален видеозапис от гостуването на Даница Христова в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“, подкрепен за второто полугодие на 2023 г. от Програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново, резултатите от който, срещите и дискусиите в него, са част и от програмата на тазгодишните занятия в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (реализирани с подкрепата на програма „Творческо развитие“ – 2022 на НФК):
Припомняме това, което обсъждахме на една от нашите срещи в Школата – Чарлз Симич за писането и поезията (споделенов лична кореспонденция с Пейчо Кънев):
„Не казвай на читателя онова, което той вече знае за живота.
Не си мисли, че само ти си този, който е страдал.
Не бъди многословен.
Употребата на образи, сравнения и метафори карат стихотворенията да се свиват. Затвори очи и остави на въображението да те ръководи.
Казвай на глас думите, които пишеш и остави на слуха си да ти каже коя е следващата дума.
Това, което пишеш, е чернова, която ще има нужда от допълнително поправяне, може би месеци, дори и години на поправяне.
), то ето как интегрираме това гостуване в модулите на „Школата – следваща стъпка“:
