За вечността и изкуството
Със сигурност всеки от вас може да цитира хиляди твърдения за „дълбоката” взаимовръзка на „вечност” и „изкуство”, за взаимните им „прониквания”… и колко рядко в този списък се е появявал въпросът за това как бива мислена „вечността”. Коя „вечност” изговаря изкуството? Тази на Античността (предизвиквала главоболия на цяла плеяда блестящи умове – „Тук е Родос!..”: забелязвате ли как „спонтанно” се появява „блестящи”… и то за умове от време, в което „Знанието”, особено „истинското” съвсем не е мислено сродно със светлината 🙂 – които са се опитвали да я о-предел-ят, мислена през полиса-свят), тази на Елинизма или сложните отношения на християнската представа за вечност (не една – представата – и също „подложена” на пространни тълкувания), вечност „включваща” в себе си „божественото” или „излъчвана” от него?.. И още, и още… Няма да навлизам сега в интересната динамика и взаимовръзка на о-писанията на вечността със самоописанията на човешкото същество в отделни „етапи” на историята („Тук е Родос!” . забелязвате ли как „етапи” скрито твърди, че историята е движение, което има посока, цел, начална и крайна точка… а колко нова е тази представа…), няма да ви измъчвам със сложните взаимоотношения на „време” и „вечност” (и за пореден път с различните начини, по които времето е живяно и се живее…).
Ще ви покажа нещо. (текстовете – моля – приемете като „информативни”: много от „обясненията”, „посочването” на причините на много места е прекалено „опростено” и „механично”.
Continue reading „Прелюд (кръг 7/8)“ →
