Ние, тук, ще продължим да следваме основно нашата „линия” – да говорим за неща, а не за текстове (така завършваше първата част на този втори „Амбитус“).
2. А ето как това може да се „случва” дори когато „става въпрос” за книги („слушайте” не текста, а неговия разказ):
http://www.kultura.bg/bg/article/view/21227
Не е важно това, че за книги може да се говори така, не е важно и това, че има книги, които могат да бъдат разчитани и така – предлагам ви този текст не като посочване и „пример”, а заради разказа за „човешкото”, който изрича. (вярвам, че вече – и сега, и тук – сте усетили „просветванията”, които ви обещах... До края на тези срещи, до края на този „файл” ще почувствате и „прозрете” много такива „къси съединения”)
3. Както и следващият:
4. Още един фрагмент в този амбитус:
Проф. Георги Каприев за „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“
„В тази книга Валентин Дишев успява да ни изкаже, да ни покаже тоталността. Това прави тази книга, завършваща с едно стихотворение – казва се „Панегирик“, ето го:
Панегирик
.
– това е, това е цялото стихотворение – една точка… когато видях тази точка се сетих за Алексей Лосев.Буквално последните месеци от неговия живот са филмирани почки минута след минута и е направен един прекрасен филм от около час и половина. Там – ден преди да умре – Алексей Лосев, който имаше проблеми с дишането, трябваше по предписание на лекарите да издува един балон, за да оправя дробовете си… Неговият сътрудник, който прави филма го пита: „Можеш ли с една дума да изкажеш всичкото това, което си мислил и писал прев всичките тези години?“. Лосев отдръпна балона и каза: „Одно.“ („Едно“). И Валентин Дишев казва това.“
Беше казано преди години за „RES…” (а година по-късно от това се роди идеята за „Отличие за извънреден принос „Едно” на Национална литературна награда „Памет”, но това е „друга история”…). Би трябвало и да вярвате – вярвам – вече, че разказът ми няма за цел да сочи към мен.
Не е и за това, че поне още един жив човек е разчел (в моето „приживе“) всъщност нескривания „енергиен център“ на тази книга – пътуването през историята на поезията, преживяната нейна история, превърнала се в лична.
Не е и в това, което post factum би могло да се разчете като нейна „концептуална рамка“ – обръщал съм погледа ви към него – като опит да се реконструира процесът, в който поетическото „едно след друго“ се оказва „едно до друго“, в който „исторически следващите се форми на нейното развитие и проявление“ се оказват съсъществуващи тук и сега за съвременния човек (и са посочвани като „Поезията“ от неизбежно различаващите се гледни точки на нейното о-всеки-дневяване).
Ако „задълбаем“ в тази „посока“ със сигурност би трябвало да преминем през онзи исторически момент и процес, в който европейският човек преминава от саморазказването през „житие“ към „биография“, моментът, в който единния поток на живеенето и неговата „телеология“ биват отчуждени, „извадени“ са от тялото на отделното човешко същество, за да бъдат разпръснати на тезгяхите на „манифактурата“ (и тук това, което исторически е процес, проследим ясно и безвъпросно, вече е „теоретическа метафора“). Човекът вече не живее себе си като единен, неделим и „владеещ“ всяка стъпка от живота си (разбира се и дотогава е имало жалби към „Съдбата“ – именована различно – „поплак“ за нейната несправедливост, но ключовата промяна, създаваща модерния човек, е именно в това, че съдбата губи своята „човечност“, вече не е „хомоморфна“, няма лице, превръща се в псевдоним на „Историята“). „Новият човек“, поискал правата и възможностите на Бога – в Негово име, но незабелязано дори за себе си подменящ го с Прогрес, Наука, Знание… – измества своя „център“ извън себе си и се отказва от неговата „човешка мяра“ (за непосредствения му предшественик тя е и Божествена – „И сътвори по свой образ и подобие…“), започва да изрича самия себе си вече не като същество, живеещо щастието (дори в горест) на пътя към Бога, а като „Деец на Историята“. Тя пък – Историята – мислена и живяна през погледа на такъв човек, пронизва няколко века с кикота си, защото неизбежно – „размножавайки“ го, „копирайки“ и повтаряйки го, превръща „гордия и дръзновен Деец“ в „масов човек“ (тук може би ще си спомните от моите лекции, че истинското „същностно“ име, „историческото“ име на този човек е „занаятчия, превърнал се в капиталист“ – гледната точка на критическата теория трябва да удържа през цялото време „високото“ и „ниското“, да разслоява техните разкази в нас, тук и сега непрекъснато, за да ни позволява да не се превърнем в прости рупори на един от разказите, да не се превърнем в безкритични и слепи идеолози)… И още, и още…
Но е време да се върнем към поезията след това „проясняващо отрицание“.
Нито един човек не е в състояние да преживее живота си, удържайки про-гледа на критическата теория. Той е възможен, той е фантастичен в своята про-ясняваща мощ, но е невъзможен за удържане като „живеене“, няма как да слее онова, което вижда ясно едновременно като слято и разбягващо се, в живот…
Затова ви „посочих“ думите на проф. Каприев за „RES…“ – заради потвърждението на „идеята“, че такова сливане е възможно. Възможно е като поезия, възможно е чрез поезия, чрез превръщането на поезията в живот. Моят. Вашият.
Възможно е. Достатъчно е да превърнете историята на поезията в лична история, да позволите тя да се превърне в част от вашето „тяло“, да „форматира“ сетивата ви, да се откажете от консумирането на (и консумирането ви от) Прогреса (наукатА, знаниеТо и т.н. идеи и безкритични илюзии на проекта и разказа на Модерността), да се откажете от Истината, за да живеете истините на всеки един момент, съдържащ цялата история, да се откажете от Химна, в името на χορός. Така изговаряната, мислена и живяна Поезия (отказала се смело и от претенцията за „главна буква”, посочваща нейната значимост, само за да я превърне в монологичен разказ на „частичен” – несъзнаващ своята убогост, но прославящ неразбран и неживян бог – разказ и разказвач, обявяващи се за „Всеобщи”), отказала се от „Абсолюта“, заради доведената до абсолютен предел интензивност на преживяването на всеки един миг, може да не успява да се превърне в енергиен център на „цял“ един „нов свят“, но може да превръща вашият свят в цялост…
(П.П. Всичките думи на проф. Каприев за „RES… можете да чуете – и видите – чрез следващия линк (там – мисля – има и други много важни теми и тези… http://dictum.mediabg.eu/?p=3085 )
