Продължаваме нашата „поддържаща програма“. Помните ли това:
„Мисля си за необходимостта поезията (или поне част от нея) да се освободи от тиранията на „образността“… От поглъщащата я автоидеология, възникнала в едно съвсем друго време – времето, в което европейската цивилизация поема по пътя, в който човекът посяга да присвои онова, което е било признавано само като право на Бога – да подрежда и структурира света, пред-полага пътуванията, изборите и ценностите. Пътят на Дееца – „образът”, чрез който „новоевропейският” човек, изговаря себе си, вижда се като „Творец” и „Демиург” (какво е неговото „друго име” вече казах: „буден, образован, средностатистически европеец”… иначе казано – буржоа). А той – възпроизвеждайки прастарата шаманска практика – настоява невидимото да бъде показано, за да стане ясно, видимо и… подвластно. Струва ми се, че отказът от самоповтарящата, самоцитиращата се, „нормативност“ на „образа“ може да дефинира истинския нов социален залог на поезията: когато търси нов път, да не е част от настояването за преразпределение на потреблението – този доказал несъстоятелността си хоризонт на всички революции; да не възпроизвежда господството на показа, отглеждано от Потребителя, сам роден от светлия си и деен отец (правещо го на свой ред безвъпросно траен)… залогът поезията да не възпроизвежда, а да създава свят…“
Continue reading „За метафората и други избори“
