За метафората и други избори

Продължаваме нашата „поддържаща програма“. Помните ли това:

„Мисля си за необходимостта поезията (или поне част от нея) да се освободи от тиранията на „образността“… От поглъщащата я автоидеология, възникнала в едно съвсем друго време – времето, в което европейската цивилизация поема по пътя, в който човекът посяга да присвои онова, което е било признавано само като право на Бога – да подрежда и структурира света, пред-полага пътуванията, изборите и ценностите. Пътят на Дееца – „образът”, чрез който „новоевропейският” човек, изговаря себе си, вижда се като „Творец” и „Демиург” (какво е неговото „друго име” вече казах: „буден, образован, средностатистически европеец”… иначе казано – буржоа). А той – възпроизвеждайки прастарата шаманска практика – настоява невидимото да бъде показано, за да стане ясно, видимо и… подвластно. Струва ми се, че отказът от самоповтарящата, самоцитиращата се, „нормативност“ на „образа“ може да дефинира истинския нов социален залог на поезията: когато търси нов път, да не е част от настояването за преразпределение на потреблението – този доказал несъстоятелността си хоризонт на всички революции; да не възпроизвежда господството на показа, отглеждано от Потребителя, сам роден от светлия си и деен отец (правещо го на свой ред безвъпросно траен)… залогът поезията да не възпроизвежда, а да създава свят…“

Continue reading „За метафората и други избори“ →

Из „Завръщане“ с Момчил Миланов

Предлагаме ви фрагменти от срещата с Момчил Миланом в „Срещу / Стената“. Правим го като част от нашата „поддържаща програма“. Обърнете внимание на композицията на това четене – на тематичните и жанрови преходи, но своеобразната кинематографичност не само на отделните фрагменти, но и на цялото…

Continue reading „Из „Завръщане“ с Момчил Миланов“ →

Прескочилото такт сърце на битието

Поезията не е „реторическа фигура”, като каквато я показват множество нейни определения. Не е определен, нормиран начин на работа с езика. Тя е „идеологическа фигура”. Тя е онзи специфичен процес на раждане на „идеология”, правеща възможно продължаването на съществуването на „счупения” свят. Тя е разновидност на онова фино и незабелязвано „слепване” на вече съществуващото, което иска да са възпроизведе, с отсъстващото, което прави бъдещето на съществуването възможно. И отново напомням, че тук не говорим за „големите идеологии”, онези систематизации, които обикновено мислим през тази дума. Говорим за ейдосите, появяващи се сякаш от нищото (които обаче се „оказват” бъдеще), за „идеите”, запълващи всеки празен такт на битието.

Continue reading „Прескочилото такт сърце на битието“ →

„Сега” е „собствено” човешкото измерение. „Сега” е белегът на общуването върху плътта на битието

Ученият (въ-плътената рационалност) стои на ръба на „сега” и черпи ресурс от „така е било”, за да изпълни със собствения си обем всяко възможно „така ще бъде”; да го подреди, структурира, да го конструира като „всяко възможно пространство”, като подреден Универсум, като у-топия, в която мислимото и неподатливото битие ще се слеят, описани и посочени като вътрешни органи на неговия дух… Храни се с време, превръщайки го в История, за да маркира нови територии… Посоченото е явено, всяко възможно явяване е посочване… историята е поредица от из-явяване на фактите, превърнати във въплъщение на координати в мрежата на универсума…

Поетът стои на ръба на „сега”, поглъщайки пространствата на бъдещето: неговото „така ще бъде” черпи ресурса си от превръщането на всяко възможно пространство, запълнено с минало битие, в част от неговото тяло, от неговата история. Той излъчва времето от себе си, поставяйки „тялото” си („странно”-то си тяло, пътувалото си тяло, описалото границите на света тяло) като предел – универсумът вече е описан като утопия в живота на това тяло и може да бъде разширяван само във времето. Историята е чудо, явяване на неочакваното (отклонение, явеното въпреки и вън от всяка мрежа), спонтанно сътворение (което, обаче, черпи енергията си от миналото на изживени про-странства, от житието на пораждащото тяло…)…

Continue reading „„Сега” е „собствено” човешкото измерение. „Сега” е белегът на общуването върху плътта на битието“ →

Христо Фотев: Тестовете сами се правят в мен

Няколко акцента от казаното от Фристо Фотев, които използвахме в „Школата – следваща стъпка“ в модула ни Magister Dixit:

„Това, което ще направя, ще прилича на мен… Тестовете сами се правят в мен… Сега ще излезе един текст… От юношеските години не съм изпитвал такова удоволствие – да позволиш, без никакво насилие, нещата сами да се правят, думите да се правят в теб. Нещо, което много прилича на твоя автентичен живот. Личен живот, нещо, което се създава в тоя миг, нещо, в което присъства мига на съзиданието. Тоя творчески, истински творчески момент, който не е възможно да не отекне в хората, които са с мен и срещу мен.“.

Continue reading „Христо Фотев: Тестовете сами се правят в мен“ →

И днес: накъде?

Точно преди година сме чели, слушали и обсъждали в „Школата – следваща стъпка“ серия от въпроси и отговори (можете да си ги припомните).

Днешната ми кратка бележка: не забравяйте дуендето, не забравяйте, че поезията е канте хондо.

Continue reading „И днес: накъде?“ →

За „Анна Ин в гробниците на света“

Продължаваме с интеграцията на събитията от „Близък прочит“ и обсъждането на срещите от поредицата в работата на Школата – вече в нашата „поддържаща програма“. На 9 февруари Невена Дишлиева-Кръстева и Крум Крумов гостуваха с новоиздадения на български роман на Олга Токарчук „Анна Ин в гробниците на света“. Предлагаме ви да изгледате записа, качен в YouTube-канала ни „Да поговорим“ преди да го обсъдим:

Continue reading „За „Анна Ин в гробниците на света““ →

„Ключов камък“ с Блага Димитрова

Днес имаме повод да си спомним за Блага Димитрова. И в рамките на нашата „поддържаща програма“ ви предлагаме да чуем нейни думи (архивен запис) – за мостовете между хората и за поета като „ключов камък“ (а въпросът, който си задаваме, в традицията на Школата, е: Кои станали традиционни за Модерността наративи за поезията и поета се изговарят тук?):

Continue reading „„Ключов камък“ с Блага Димитрова“ →

„Някому поезия“ в „Близък прочит“

Предлагаме ви документален видеозапис от събитието „Някому поезия“ в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“, резултатите от който, срещите и дискусиите в него, са част и от програмата на тазгодишните занятия в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (реализирани с подкрепата на програма „Творческо развитие“ – 2022 на НФК):

Continue reading „„Някому поезия“ в „Близък прочит““ →

Антонина Георгиева в „Близък прочит“

Предлагаме ви документален видеозапис от гостуването на Антонина Георгиева в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“, подкрепен за второто полугодие на 2023 г. от Програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново, резултатите от който, срещите и дискусиите в него, са част и от програмата на тазгодишните занятия в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (реализирани с подкрепата на програма „Творческо развитие“ – 2022 на НФК):

Continue reading „Антонина Георгиева в „Близък прочит““ →