Предлагаме ви още един от важните езикови и личностно-житейски жестове, в които се вглеждаме в заниманията си в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – слушаме Георги Господинов:
Жест/1
Сайт на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“
Предлагаме ви още един от важните езикови и личностно-житейски жестове, в които се вглеждаме в заниманията си в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – слушаме Георги Господинов:
Предлагаме ви фрагмент от гостуването на проф. Георги Каприев в Школата:
Предлагаме ви пълния аудиозапис от работната среща с Йорданка Белева и Иво Рафаилов (и с участието на Анна Лазарова, Георги Гаврилов, Христо Мухтанов, Росен Григоров, Антонина Георгиева, Виолета Кунева и др.) в „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ (в записа са съкратени само работните паузи над 1 минута):

„Много автори с трепет очакват читателят да достигне до смисъла, който те са вложили в произведенията си. А задачата на автора е друга – да заведе читателя до него.“.



Днес, 19.08.2022 г., в ритуалната зала на Централни софийски гробища, е поклонението пред Екатерина Йосифова.
Предлагаме ви част от архивните ни записи с думи на и за Екатерина Йосифова, за да се преклоним пред нейния дух и смисъла, който ни предлагаше.
Continue reading „Екатерина Йосифова – с обич и благодарност“
(в лична кореспонденция с Пейчо Кънев)
Не казвай на читателя онова, което той вече знае за живота.
Не си мисли, че само ти си този, който е страдал.
Не бъди многословен.
Употребата на образи, сравнения и метафори карат стихотворенията да се свиват. Затвори очи и остави на въображението да те ръководи.
Continue reading „Чарлз Симич за писането и поезията“
„Поезията е защитник на езика. Владее законите му, нарушава ги, за да продължават и той, и тя. Преодолява загражденията, проветрява пространствата му, пуска на воля неговата неизчерпаемост. Поезията е спасител на думи: стари и старинни, захабявани или пренебрегвани – стъпва в следите им, намира ги за нов живот. Драска върху речниците. Заема се да спасява и неща без думи, проскубани и изчезващи тъжни животни. Когато свободите се смаляват – а те се смаляват всеки ден – Свободата на Поезията расте. От възхвала, както и от защита, Поезията няма нужда. Тя е възхвала и защита.“ (от нейната „Апология на поезията“, писана по повод наградата „Николай Кънчев“).
За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя.
Предлагаме ви да изслушате един над 21-минутен разговор на Надежда Московска (в „Литературата. Начин на употреба“ на БНР) с Ива Колева и Надежда Дишлиева-Кръстева, посветен на някои проблеми с подценяването на тези специфични за издателския процес проблеми: коректурата и редактирането:
https://bnr.bg/post/101685690